Ние бяхме приятели добри,
бяхме толкова близки и неразделни,
познавахме се от дълги години
и не знаехме що са лъжи.
Но щастието ни се помрачи,
когато разбрах, че ме обичаш ти
и тогава сякаш нашето приятелство се стопи...
Не можех да проумея как всичко за един миг се сгромоли...
Ти вече беше толкова различен,
любовта те бе направила коварен и безличен.
И непоносима мъка покри моето сърце,
вече не можех да те позная,
дори когато гледах твоето лице.
Ти беше вече друг,
като че ли душата ти бе скована от студ.
Тънеше в теб ревност неизлечима
и себичност непобедима.
Как успя да се промениш толкова?
Нима любовта може да бъде така жестока?
Искам да забравя всичко
и да върна нашето безкористно приятелство,
но знам, че вече за това е късно...
© Ани Все права защищены