6 nov 2007, 14:10

Приятели и ножовки

1.5K 0 2

Най-гадно в живота е, когато

приятелят ти предаде те яко

и след като си му подал ръка -

ти забива нож в гърба и плюс това

идва после да се извинява -

"постъпих грешно - хайде де, прости"

и ти какво да правиш - да.

Иска ти се и на теб сега

да му забиеш ножа в гърба, а?

Но за да запазиш приятелството му безценно,

ти прощаваш му напълно пълноценно.

И тогаз каква беля - обръщаш се и -

нож в гърба!

Ти се сърдиш - той изчаква ден, два,

та да почне да ти липсва

и след това идва да се извинява.

И тъй като ти си сърдит и лош,

той смирява те с пълен кош -

бонбони, вафли, изненадки.

И похапвате юнашки, приятели сте пак,

но с дяволски опашки и всеки един чака,

който се обърне, е тъпака - и ще има нож в гърба,

но на кой? Продължението е като растяща гъба.

Докато пораснете и на единия му омръзнат тия игри,

а другият ги продължава

и лошият герой той става -

след което биде победен

и от добрия герой сломен!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Серафим Аянски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гадно нещо е предателството.
    Заслужава си да го опишеш.
    Хубаво стихотворение.С обич.
  • След толкоз много ножове в гърба,
    навярно ходиш като таралеж?
    Най-страшна е подмолната борба
    с човек,с когото пиеш и ядеш.
    Хубав стих,Серафиме!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...