6 нояб. 2007 г., 14:10

Приятели и ножовки  

  Поэзия » Пародии
1203 0 2

Най-гадно в живота е, когато

приятелят ти предаде те яко

и след като си му подал ръка -

ти забива нож в гърба и плюс това

идва после да се извинява -

"постъпих грешно - хайде де, прости"

и ти какво да правиш - да.

Иска ти се и на теб сега

да му забиеш ножа в гърба, а?

Но за да запазиш приятелството му безценно,

ти прощаваш му напълно пълноценно.

И тогаз каква беля - обръщаш се и -

нож в гърба!

Ти се сърдиш - той изчаква ден, два,

та да почне да ти липсва

и след това идва да се извинява.

И тъй като ти си сърдит и лош,

той смирява те с пълен кош -

бонбони, вафли, изненадки.

И похапвате юнашки, приятели сте пак,

но с дяволски опашки и всеки един чака,

който се обърне, е тъпака - и ще има нож в гърба,

но на кой? Продължението е като растяща гъба.

Докато пораснете и на единия му омръзнат тия игри,

а другият ги продължава

и лошият герой той става -

след което биде победен

и от добрия герой сломен!

 

 

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гадно нещо е предателството.
    Заслужава си да го опишеш.
    Хубаво стихотворение.С обич.
  • След толкоз много ножове в гърба,
    навярно ходиш като таралеж?
    Най-страшна е подмолната борба
    с човек,с когото пиеш и ядеш.
    Хубав стих,Серафиме!
Предложения
: ??:??