Най-гадно в живота е, когато
приятелят ти предаде те яко
и след като си му подал ръка -
ти забива нож в гърба и плюс това
идва после да се извинява -
"постъпих грешно - хайде де, прости"
и ти какво да правиш - да.
Иска ти се и на теб сега
да му забиеш ножа в гърба, а?
Но за да запазиш приятелството му безценно,
ти прощаваш му напълно пълноценно.
И тогаз каква беля - обръщаш се и -
нож в гърба!
Ти се сърдиш - той изчаква ден, два,
та да почне да ти липсва
и след това идва да се извинява.
И тъй като ти си сърдит и лош,
той смирява те с пълен кош -
бонбони, вафли, изненадки.
И похапвате юнашки, приятели сте пак,
но с дяволски опашки и всеки един чака,
който се обърне, е тъпака - и ще има нож в гърба,
но на кой? Продължението е като растяща гъба.
Докато пораснете и на единия му омръзнат тия игри,
а другият ги продължава
и лошият герой той става -
след което биде победен
и от добрия герой сломен!
© Серафим Аянски Все права защищены
Заслужава си да го опишеш.
Хубаво стихотворение.С обич.