22 jun 2008, 13:26

Приятели мои 

  Poesía » Otra
1999 0 42


Приятели мои!
Сърдитковци мили такива!...

Никакви ви няма - с дни...
Само
вашето присъствие
ми трябва -
даже мълчаливо...
Търсим се през пропасти...
Във този свят


сами...
Търсим се - инкогнито... -
в пролуките по пътя,

за Да превържем рани,
самочувствие - да позакърпим...
Тук ли сте?

Разбрах,
че се спотайвате... Не бойте се...
Дори и ваште непохватности за мен са скъпи...
във труден миг кога се притечЕте...

Тогаз човекът не броИ...
а Дава и Откупва...
помни
нямо,

че си заслужава


да е Жив...
Дори когато Въздухът ожесточава се...
Един
наивен и невинен стих
е нужен





само...

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...нужен...

  • а Дава и Откупва...
    помни
    нямо,

    че си заслужава


    да е Жив...
    Дори когато Въздухът ожесточава се...
    Един
    наивен и невинен стих
    е нужен





    само...!!!*
  • Радвам се ,че дойдохте , Ани и Маги !!!!!!!!!!
  • хубаво е тук при теб...пълно е с приятели...
    не ми се тръгва...с обич, Кирил...
  • БРАВО!!!
  • Нели и Вальо,
    Благодаря ви...И аз се радвам ,че съм всред вас...
  • Благодаря ти Врабчо - стиховете ти заличават разстояниата...Радвам се , че съм сред приятелите ти.Благодаря ти Приятелю!!!
  • А аз може ли да се включа? Ако не... ще ви черпя по бира и....тръгвам.
    Виж, хубаво е и така... уж нищо не казваме, а си говорим....
  • Вече сме...
    Успехи ,Бехрин!!!!
  • Хайде да бъдем приятели!

    Страхотен стих!
  • Благодаря ,Вальо!!........
  • Накара ме да дишам с пълен кош
    приятелският въздух който чувствам.
    Желая ти прекрасни дни и нощи...
    Нали ни свързва пустото изкуство...
  • Искрено ви благодаря ,Ани и Джейни , за присъствието...Вальо ,прочетох думите ти пак.......и се замислих...Недохранването има висока цена,Защото издига човек към Други Висоти....Липсата на храна -винаги е храна за ума....Не -във смисъл да не се яде -въобще...А тогава ,когато има изобилие от всичко-да разбереш ,че...............

    Вдъхновение за Всички...........
  • !!!
    Е, аз само ще те прегърна и ще ти кажа, че съм до теб!
  • Тук съм Врабчо!
    При теб, и ми е хубаво!
    "Един
    наивен и невинен стих
    е нужен
    само..."
    Нали!


  • Разбира се...Думите са суета...Приятелството е ...повече от всичко..Благодаря ти , Вальо............
  • Не си ме разбрал приятелю....Безкрайно ме докосна стиха ти...Явно не съм се изразил , но аз немея пред такова себераздаване с думи...Продължавай да се храниш с трохите на моето приятелство за да те има....
  • Благодаря ,че се отбихте... Аз нищо не притежавам...Дори същността си... От никого не искам да взимам..На никого не искам да приличам..Просто разсъждавам...Просто размишлявам...Просто пиша...Съжалявам , че се излагам като картина ,която иска да направи впечатление..МОГА И БЕЗ ТОВА ...

    Но БЕЗ ПРИЯТЕЛИ - НЕ МОГА...

    бЛАГОДАРЯ ВИ ..............Успех на всички ви........
  • Кълвеш трохи от моето раздаване
    и чувстваш, че си храниш същността.
    Врабецо, аз съм недохранване...
    Но за стиха ти от сърце благодаря....
  • Болка!Недей!
  • Аз също не побирам приятелството в определения...Само хубави неща - за вас..........За Всички........Благодаря ви - за думите...
  • Такава поезия не се побира в определения.Поздрави!
  • Хубаво е. Поздрави!
  • Така е, приятелю!
    Поздрави, Киро!
  • Приятелите-те са като въздуха
    ти си им в мислите дори да не усещаш...
    С една усмивка ще избършат сълзите
    и ще стоят до тебе до последно...
  • Така имах нужда точно в този момент , точно от твоя стих.Благодаря ти за него.Много ми харесва , сякаш си го написал за мен.
    Обичам всички приятели в сайта.Вие стопляте сърцето ми.
    С най топли чувства приеми моите поздрави.
  • Това е просто закачка...Нищо лично към никого...
    Понякога хората -дори най-близките - се отдръпват един от друг..Всеки е понесъл -бремето си..И иска да не пречи на другите с проблемите си...Затова мълчи....Когато изчезнат дори за малко- такива хора отсъствието им е осезаемо - винаги...Затова хората си създават допирни точки...Кой както може...
  • Само не разбрах що за приятел е този, който се спотайва?...Поздрав!
  • Понякога стига само приятелско присъствие...
    Силен стих,Врабчо!
  • Понякога са нужни думички няколко само!
    Обичам стиховете ти, Врабчо!
  • Криси и Таня , Вдъхновението да бъде вас...Благодаря ви...на всички...........
  • тук съм приятелю...и винаги съм край теб...и ти...
    чета ...и се усмихвам...
    прегръщам те с обич, мило Врабченце.
  • Дори, когато Въздухът ожесточава се...
    Един
    наивен и невинен стих
    е нужен
    само...

    Прегръщам те, Врабчо, барабар с китарата!
  • Прегръщам ви !!!!!!!!!!!!
  • Само
    вашето присъствие
    ми трябва -
    даже мълчаливо...
    Търсим се през пропасти...
    Във този свят


    сами...


    !!!
    Врабчо, обичам да те чета!
  • И сме тук. И сме пак. И сме ние.
    И сме с теб. И си с нас. Без значение,
    че моментно мълчим. Не се крием,
    просто пръснали сме се из „Откровения”.

    Сме сърдити?! Дали? Невъзможно е.
    Просто всички сме „образи” някакви.
    Сме особени, виж това - може.
    Ми ш` съ явяваме да са поправяме...

    Поздрави, Врабчо!
    И прегръдки, спецялно за теб!

  • Браво Врабчо!!!
  • много хубаво!

    и...

    "Търсим се - инкогнито... -
    в пролуките по пътя"
  • Знаеш ли, много си прав!
  • Ех, Врабчо, трогна ме стиха ти!...Да се наредя и аз до приятелите: тук съм, но много заета, приятелю..., a заетостите растат лавинообразно...
    Прегръщам те за стиха! И на мен ми е добре сред вас и ми липсвате!!!
  • Нужен е!!!Поздравче!!!
  • Благодаря ви ,че дойдохте да се изповидим...........
Propuestas
: ??:??