27 jun 2007, 9:39

Приятелката самота

Poesía

1.3K 0 3

Здравей !

Как си, приятелко Самота ?

Бяхме се забравили май?

Но ето пак сме двете,

вървим заедно ръка за ръка,

като доброто старо време.

Вървим заедно по пътя, осеян с болка и тъга,

но това не ме плаши,

защото знам, че до мен си ти !

И това ми дава сила,

с теб се чувствам по-силна и сигурна,

макар и тъй самотна !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

the_r0se (Теодора Драгиева)

Изумително е как от такива чувства може да се получи нещо толкова красиво

2010-10-12T13:28:32+03:00
bobibozhinova (Божидарка Божинова)

Мила.Много сърдечност лъха от стиха ти.Колко близки са ни позициите в тази самота.Излизайки от твоята страница,отивам в моята да напиша за моята самота-ГОСТЕНКА.Причети.

2010-03-03T22:47:04+02:00
B3n1f10s (Benifios)

Не търси сигурността в самотата, а в приятелите. И нека с приятелите намериш пътя опсипан с щастие и любов!

2007-06-27T12:57:41+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0