27 jun 2007, 9:39

Приятелката самота

  Poesía
1.3K 0 3

Здравей !

Как си, приятелко Самота ?

Бяхме се забравили май?

Но ето пак сме двете,

вървим заедно ръка за ръка,

като доброто старо време.

Вървим заедно по пътя, осеян с болка и тъга,

но това не ме плаши,

защото знам, че до мен си ти !

И това ми дава сила,

с теб се чувствам по-силна и сигурна,

макар и тъй самотна !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изумително е как от такива чувства може да се получи нещо толкова красиво
  • Мила.Много сърдечност лъха от стиха ти.Колко близки са ни позициите в тази самота.Излизайки от твоята страница,отивам в моята да напиша за моята самота-ГОСТЕНКА.Причети.
  • Не търси сигурността в самотата, а в приятелите. И нека с приятелите намериш пътя опсипан с щастие и любов!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...