27 июн. 2007 г., 09:39

Приятелката самота

1.3K 0 3

Здравей !

Как си, приятелко Самота ?

Бяхме се забравили май?

Но ето пак сме двете,

вървим заедно ръка за ръка,

като доброто старо време.

Вървим заедно по пътя, осеян с болка и тъга,

но това не ме плаши,

защото знам, че до мен си ти !

И това ми дава сила,

с теб се чувствам по-силна и сигурна,

макар и тъй самотна !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изумително е как от такива чувства може да се получи нещо толкова красиво
  • Мила.Много сърдечност лъха от стиха ти.Колко близки са ни позициите в тази самота.Излизайки от твоята страница,отивам в моята да напиша за моята самота-ГОСТЕНКА.Причети.
  • Не търси сигурността в самотата, а в приятелите. И нека с приятелите намериш пътя опсипан с щастие и любов!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...