Здравей !
Как си, приятелко Самота ?
Бяхме се забравили май?
Но ето пак сме двете,
вървим заедно ръка за ръка,
като доброто старо време.
Вървим заедно по пътя, осеян с болка и тъга,
но това не ме плаши,
защото знам, че до мен си ти !
И това ми дава сила,
с теб се чувствам по-силна и сигурна,
макар и тъй самотна !
© Ралица Йорданова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
