Приятелки
На Магдалена, Павлина,
Милена, Веселина
Бяхме приятелки...
Пет!
Като пръстите на ръка...
Дясната!
Разчитахме една на друга...
Винаги!
Но животът ни пръсна.
По целия свят.
Останах сама...
Без вас!
И с вас, но далече от мен.
Помня и чувам безгрижния ни смях.
Помня и виждам последния ни учебен час.
Помня всеки сватбен марш,
всички наши усмивки и сълзи на щастие...
Всеки първи детски плач
на нашите, вече пораснали, деца.
Искам пак,
пак да се върнем,
да сме пет -
и в смях, и в печал!
Не мога сама и не искам сама!
Искам с вас!
Така е по-леко!
© Йовка Петкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много трогващо!!
-
Поне мислено дано сте 5!
-
Животът разпилява онова, което все се мъчим да съберем...Въпросът е под чертата да остават стойностни и добри неща...И мъдрост...Поздрав! Разчувства ме!
