Oct 2, 2009, 3:00 PM

Приятелки

  Poetry
1.2K 0 3

                                                                                           На Магдалена, Павлина,

                                                                                                 Милена, Веселина

 

Бяхме приятелки...

Пет!

Като пръстите на ръка...

Дясната!

Разчитахме една на друга...

Винаги!

Но животът ни пръсна.

По целия свят.

Останах сама...

Без вас!

И с вас, но далече от мен.

Помня и чувам безгрижния ни смях.

Помня и виждам последния ни учебен час.

Помня всеки сватбен марш,

всички наши усмивки и сълзи на щастие...

Всеки първи детски плач

на нашите, вече пораснали, деца.

Искам пак,

пак да се върнем,

да сме пет -

и в смях, и в печал!

Не мога сама и не искам сама!

Искам с вас!

Така е по-леко!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йовка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много трогващо!!
  • Поне мислено дано сте 5!
  • Животът разпилява онова, което все се мъчим да съберем...Въпросът е под чертата да остават стойностни и добри неща...И мъдрост...Поздрав! Разчувства ме!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...