Приятелки

2.10.2009 г., 15:00 ч.

Поезия

800 0 3

На Магдалена, Павлина,

Милена, Веселина

Бяхме приятелки...

Пет!

Като пръстите на ръка...

Дясната!

Разчитахме една на друга...

Винаги!

Но животът ни пръсна.

По целия свят.

Останах сама...

Без вас!

И с вас, но далече от мен.

Помня и чувам безгрижния ни смях.

Помня и виждам последния ни учебен час.

Помня всеки сватбен марш,

всички наши усмивки и сълзи на щастие...

Всеки първи детски плач

на нашите, вече пораснали, деца.

Искам пак,

пак да се върнем,

да сме пет -

и в смях, и в печал!

Не мога сама и не искам сама!

Искам с вас!

Така е по-леко!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

radost92love

2009-10-02T22:50:26+03:00

Много трогващо!!
aborigen (Борко Бърборко)

2009-10-02T20:14:14+03:00

Поне мислено дано сте 5!
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-10-02T15:14:27+03:00

Животът разпилява онова, което все се мъчим да съберем...Въпросът е под чертата да остават стойностни и добри неща...И мъдрост...Поздрав! Разчувства ме!