19 ago 2010, 20:41

Приятелко

  Poesía » Otra
1.5K 0 1

Помниш ли как се запознахме?
С кавга... Не осъзнахме...
... че имаме толкова общи неща,
че виждаме еднакво света.

Аз и ти, от предатели безброй заобиколени.
Аз и ти, с фалшивите усмивки до уши засмени.
Аз и ти, запознати до болка с прозрачните лъжи.
Аз и ти, въпреки всичко заедно, аз и ти.

И животът научил ни е малко, но достатъчно.
Стига ни едно, но истинско приятелство.
Подкрепа, доверие, разбиране, обич, единство, сила...
От какво повече нуждаем се, приятелко мила?

Майната му на всичко, напред продължаваме!
Когато сме заедно, всички побеждаваме :)

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчице Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих Слънчеице !
    Обещаващ, силен и приятен ! Прекрасно е щом имаш приятел до теб, на когото вярваш и за когото даваш всичко
    Поздравления

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...