19 авг. 2010 г., 20:41

Приятелко

1.5K 0 1

Помниш ли как се запознахме?
С кавга... Не осъзнахме...
... че имаме толкова общи неща,
че виждаме еднакво света.

Аз и ти, от предатели безброй заобиколени.
Аз и ти, с фалшивите усмивки до уши засмени.
Аз и ти, запознати до болка с прозрачните лъжи.
Аз и ти, въпреки всичко заедно, аз и ти.

И животът научил ни е малко, но достатъчно.
Стига ни едно, но истинско приятелство.
Подкрепа, доверие, разбиране, обич, единство, сила...
От какво повече нуждаем се, приятелко мила?

Майната му на всичко, напред продължаваме!
Когато сме заедно, всички побеждаваме :)

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчице Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих Слънчеице !
    Обещаващ, силен и приятен ! Прекрасно е щом имаш приятел до теб, на когото вярваш и за когото даваш всичко
    Поздравления

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...