Помниш ли как се запознахме?
С кавга... Не осъзнахме...
... че имаме толкова общи неща,
че виждаме еднакво света.
Аз и ти, от предатели безброй заобиколени.
Аз и ти, с фалшивите усмивки до уши засмени.
Аз и ти, запознати до болка с прозрачните лъжи.
Аз и ти, въпреки всичко заедно, аз и ти.
И животът научил ни е малко, но достатъчно.
Стига ни едно, но истинско приятелство.
Подкрепа, доверие, разбиране, обич, единство, сила...
От какво повече нуждаем се, приятелко мила? ...