26 mar 2019, 10:24

Приятелко

  Poesía
756 9 19

Моя стара приятелко!

Моя сродна душа!

Нещо като родна сестра!

Какво стана, мила?

Къде си сега?

Дали си щастлива?

Настаниха се земи между нас.

Разделиха ни пътища и различен шанс...

Кажи ми, приятелко, мислиш ли за мен?

Има ли пред нас за срещане ден?

Аз мисля, приятелко, и често си спомням.

Не те упреквам, а само напомням

за толкова хубави неща, от нас преживени.

Те все още са живи за мене.

Помня ги. Душата ми топлят.

Ще стоплят и теб, ако ги помниш.

Пиша ти, сестро, това от сърце.

Прегръщам те с все още топли ръце.

Надявам се това да те върне пр мен.

Може би не днес, но... все някой ден...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...