Приятелко
Моя стара приятелко!
Моя сродна душа!
Нещо като родна сестра!
Какво стана, мила?
Къде си сега?
Дали си щастлива?
Настаниха се земи между нас.
Разделиха ни пътища и различен шанс...
Кажи ми, приятелко, мислиш ли за мен?
Има ли пред нас за срещане ден?
Аз мисля, приятелко, и често си спомням.
Не те упреквам, а само напомням
за толкова хубави неща, от нас преживени.
Те все още са живи за мене.
Помня ги. Душата ми топлят.
Ще стоплят и теб, ако ги помниш.
Пиша ти, сестро, това от сърце.
Прегръщам те с все още топли ръце.
Надявам се това да те върне пр мен.
Може би не днес, но... все някой ден...
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
