Приятелко моя, моля, не плачи,

изтрий горчивите сълзи,

към слънцето погледни

и дълбоко въздъхни -

от товара сърцето си освободи.

Обича те той, обичаш го и ти,

ала единият - по-силно от двамина ви.

Ти даде всичко свое, душата си дори,

за него бе готова  да минеш през всички злини,

ала той самозабрави се и те нарани,

но че вината в теб, е не мисли.

Той загуби богатството си най-голямо -

а именно теб - когато ридаеше, не сложи ръка на твоето рамо.

А сега ще боли и сега ще тъжиш,

но чуй гласа на бъдещето, виж -

времето раните  лекува,

дори лъжовно туй да ти се струва

и скоро твойта сила ще изплува -

любов нова ще откриеш

и до живот с ръце ще го обвиеш.

Ще те уважава той,

мило и драго ще дава вечно да е твой.

Може би тъй е по-добре,

сега сбогуваш се с любовта на дете,

но скоро истинската в сърцето ти ще се вплете.

Приятелко моя, моля, не плачи,

изтрий горчивите сълзи,

към слънцето погледни

и дълбоко въздъхни -

от товара сърцето си освободи...