* * * Приятелко, не плачи* * *
Приятелко моя, моля, не плачи,
изтрий горчивите сълзи,
към слънцето погледни
и дълбоко въздъхни -
от товара сърцето си освободи.
Обича те той, обичаш го и ти,
ала единият - по-силно от двамина ви.
Ти даде всичко свое, душата си дори,
за него бе готова да минеш през всички злини,
ала той самозабрави се и те нарани,
но че вината в теб, е не мисли.
Той загуби богатството си най-голямо -
а именно теб - когато ридаеше, не сложи ръка на твоето рамо.
А сега ще боли и сега ще тъжиш,
но чуй гласа на бъдещето, виж -
времето раните лекува,
дори лъжовно туй да ти се струва
и скоро твойта сила ще изплува -
любов нова ще откриеш
и до живот с ръце ще го обвиеш.
Ще те уважава той,
мило и драго ще дава вечно да е твой.
Може би тъй е по-добре,
сега сбогуваш се с любовта на дете,
но скоро истинската в сърцето ти ще се вплете.
Приятелко моя, моля, не плачи,
изтрий горчивите сълзи,
към слънцето погледни
и дълбоко въздъхни -
от товара сърцето си освободи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Иванова Всички права запазени
