6 abr 2008, 21:57

Приятелска ръка 

  Poesía
2362 0 22
И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола
на несънувани от мен очи.
И скитницата в стъпките ми тича,
зазиждана преди от чуждите мечти.
Опряна на приятелското рамо,
посреща ме с усмивка вечерта.
Дъждът препуска вън,
а е някак светло.
Вечерницата е огряла тайнствена следа.
Благодаря за милите ти думи!
Благодаря, че ме намери в студ и суета.
Благодаря за приятелската ти
протегната ръка.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??