Приятелска ръка
И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола
на несънувани от мен очи.
И скитницата в стъпките ми тича,
зазиждана преди от чуждите мечти.
Опряна на приятелското рамо,
посреща ме с усмивка вечерта.
Дъждът препуска вън,
а е някак светло.
Вечерницата е огряла тайнствена следа.
Благодаря за милите ти думи!
Благодаря, че ме намери в студ и суета.
Благодаря за приятелската ти
протегната ръка.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола
на несънувани от мен очи.
И скитницата в стъпките ми тича,
зазиждана преди от чуждите мечти.
Опряна на приятелското рамо,
посреща ме с усмивка вечерта.
Дъждът препуска вън,
а е някак светло.
Вечерницата е огряла тайнствена следа.
Благодаря за милите ти думи!
Благодаря, че ме намери в студ и суета.
Благодаря за приятелската ти
протегната ръка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
