4 ene 2011, 22:12

Приятелство и любов

1.8K 0 1

Времето минава в срещи и раздели,

мигове на огорчение или любов спечели...?

Някои приятели, други врагове са вече

и жалко... поглеждат се, но само отдалече.

И всеки спомен раната пак отваря,

и всяка дума би била отрова за двама,

отрова - коварна, като мираж измамна,

тя не те убива, нито дъха ти спира,

а капка по капка кръвта ти бавно изпива.

Как можех да знам, че всяка целувка в нощта

ще заплатя прескъпо с кървава сълза

и кой дявол ме накара с лека ръка

да заменя приятелството за любовта?

И никога вече приятели няма да бъдем,

твърде болезнено е към миналото да се върнем,

как подобна грешка да си простя,

а можеше приятели да бъдем сега!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • няма второ мнение,че трябва да живеем в настоящето...но също така е факт,че нещата от миналото оставят следи и някой от тях са доста дълбоки....все пак важното е да извличаме само положителните емоции и спомени от живота

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...