Приятелство ли?
Тръгваш си, така ли?
Оставяш ме сама,
да роня кървави сълзи?
А помня, някога казваше,
да се разделим няма,
“приятели до гроб” ще бъдем!
Но ето, дойде денят,
в който обещанието наруши си.
Дори не се сбогува,
за довиждане не се обърна.
Сега вървя сама, по пътя
начертан от двама ни преди.
Вървя, но не знам накъде отивам,
започвам да бягам, но виж,
никой не ме гони и започвам да викам,
но уви, никой не идва!
Ти замина и остави ме сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Йорданова Todos los derechos reservados
Трябва да продължиш да пишеш, Рал 
