Тръгваш си, така ли?
Оставяш ме сама,
да роня кървави сълзи?
А помня, някога казваше,
да се разделим няма,
“приятели до гроб” ще бъдем!
Но ето, дойде денят,
в който обещанието наруши си.
Дори не се сбогува,
за довиждане не се обърна.
Сега вървя сама, по пътя
начертан от двама ни преди.
Вървя, но не знам накъде отивам,
започвам да бягам, но виж,
никой не ме гони и започвам да викам,
но уви, никой не идва!
Ти замина и остави ме сама!
© Ралица Йорданова All rights reserved.
Трябва да продължиш да пишеш, Рал и да се усмихваш.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
