Тръгваш си, така ли?
Оставяш ме сама,
да роня кървави сълзи?
А помня, някога казваше,
да се разделим няма,
“приятели до гроб” ще бъдем!
Но ето, дойде денят,
в който обещанието наруши си.
Дори не се сбогува,
за довиждане не се обърна.
Сега вървя сама, по пътя
начертан от двама ни преди.
Вървя, но не знам накъде отивам,
започвам да бягам, но виж,
никой не ме гони и започвам да викам,
но уви, никой не идва!
Ти замина и остави ме сама!
© Ралица Йорданова All rights reserved.
Трябва да продължиш да пишеш, Рал и да се усмихваш.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
