29 ago 2020, 23:33

Приятелство с живота

  Poesía » Otra
641 1 0

Затънахме в теория.
Изгубихме душите си.
Изгонихме мечтите си.
Заровихме сълзите си.

 

Забравихме човешкото.
Отрекохме и грешките. 
Увлякохме се с пешките.
Погледнахме с насмешка.

 

Главите си извърнахме –
започнахме да страдаме.
В какво ли се превърнахме
след вечното ни бягане? 

 

Живеем за обичане.
Животът е пътуване.
Дори да го отричаме,
в очите му танцуваме.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....