29.08.2020 г., 23:33

Приятелство с живота

639 1 0

Затънахме в теория.
Изгубихме душите си.
Изгонихме мечтите си.
Заровихме сълзите си.

 

Забравихме човешкото.
Отрекохме и грешките. 
Увлякохме се с пешките.
Погледнахме с насмешка.

 

Главите си извърнахме –
започнахме да страдаме.
В какво ли се превърнахме
след вечното ни бягане? 

 

Живеем за обичане.
Животът е пътуване.
Дори да го отричаме,
в очите му танцуваме.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...