Затънахме в теория.
Изгубихме душите си.
Изгонихме мечтите си.
Заровихме сълзите си.
Забравихме човешкото.
Отрекохме и грешките.
Увлякохме се с пешките.
Погледнахме с насмешка.
Главите си извърнахме –
започнахме да страдаме.
В какво ли се превърнахме
след вечното ни бягане? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.