Приятелю
Ето! Няма те! Тръгнал си, нали?
Плакал си в нощта, бил си пак ти сам!
Аз ли не разбрах, ти ли не каза?
Колко те боли, колко ти тежи...
На мен защо не каза, мили мой?
На своята приятелка, защо?
Където и да си сега, постой,
почакай ме, при теб ще дойда, знай.
Чаках те сама да се появиш.
На моята врата ти да позвъниш.
И посрещам пак, плачейки, нощта.
Моят вик крещи името ти пак.
Че, забързана и унесена,
болката ти аз тъй и не разбрах!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados
