Приятелю

Poesía

777 0 1

Ето! Няма те! Тръгнал си, нали?

Плакал си в нощта, бил си пак ти сам!

Аз ли не разбрах, ти ли не каза?

Колко те боли, колко ти тежи...

На мен защо не каза, мили мой?

На своята приятелка, защо?

Където и да си сега, постой,

почакай ме, при теб ще дойда, знай.

Чаках те сама да се появиш.

На моята врата ти да позвъниш.

И посрещам пак, плачейки, нощта.

Моят вик крещи името ти пак.

Че, забързана и унесена,

болката ти аз тъй и не разбрах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Трогна ме...хубав тъжен стих.
с обич, Гергана.

2008-03-14T10:07:33+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0