Ето! Няма те! Тръгнал си, нали?
Плакал си в нощта, бил си пак ти сам!
Аз ли не разбрах, ти ли не каза?
Колко те боли, колко ти тежи...
На мен защо не каза, мили мой?
На своята приятелка, защо?
Където и да си сега, постой,
почакай ме, при теб ще дойда, знай.
Чаках те сама да се появиш.
На моята врата ти да позвъниш.
И посрещам пак, плачейки, нощта.
Моят вик крещи името ти пак.
Че, забързана и унесена,
болката ти аз тъй и не разбрах!
© Гергана Георгиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
