Приятелю
Пораснах... нямам време за сръдни,
за празни приказки неподковани с действие
и нямам време за лъжи,
за суетни, или пък бездействие.
Чувствата до края проиграх
за все неправилни и много грешни,
и винаги себе си корях,
че ме подхвърляха като остарели вече вещи..
И явно е така,
честността не е на мода,
ще продължи да се върти света,
а аз ще съм заглъхнала до изнемога.
Поемам цялата вина за всичко дето разруши се...
Поемам и отговорността
каквото мога да възстановя...да пробвам.
Приятелю, такъв ли си кажи?
Щом нито крачка не направи?!
Ръка подадох... но уви...
друго не мога да направя.
Я.К
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
