16.03.2017 г., 19:08

Приятелю

1.2K 4 8

Пораснах... нямам време за сръдни,
за празни приказки неподковани с действие
и нямам време за лъжи,
за суетни, или пък бездействие.

Чувствата до края проиграх
за все неправилни и много грешни,
и винаги себе си корях,
че ме подхвърляха като остарели вече вещи.. 

И явно е така, 
честността не е на мода,
ще продължи да се върти света,
а аз ще съм заглъхнала до изнемога.

Поемам цялата вина за всичко дето разруши се...
Поемам и отговорността 
каквото мога да възстановя...да пробвам.

Приятелю, такъв ли си кажи?
Щом нито крачка не направи?!
Ръка подадох... но уви...
друго не мога да направя.

 

Я.К

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно! Вълшебна вечер 🌹
  • Много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • Благодаря 🌹🌹😘
  • Много е хубаво! Поздрави, Яни!
  • Благодаря Ви за милите и топли слова 🌹

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...