29 oct 2006, 23:05

Приятелю

  Poesía
894 0 4
Срещнахме се ние в Акварел
а ти държеше се като  петел:
Правеше фасони недоволни
и ме дразнеше с привички волни...

Мина време и разбрах,
че с мнението си за теб грешах!
Ти оказа се съвсем различен
от представата ми за човек безличен!

Затова те моля, ти прости ми
и завинаги приятелството си дари ми.
Нека да започнем отначало,
че всичко между нас да престане да е вяло...

За теб, приятелю любими,
написах този стих сега.
И ако съм сгрешила с нещо, поправи ме,
защото не искам да те нараня!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...