Oct 29, 2006, 11:05 PM

Приятелю

  Poetry
892 0 4
Срещнахме се ние в Акварел
а ти държеше се като  петел:
Правеше фасони недоволни
и ме дразнеше с привички волни...

Мина време и разбрах,
че с мнението си за теб грешах!
Ти оказа се съвсем различен
от представата ми за човек безличен!

Затова те моля, ти прости ми
и завинаги приятелството си дари ми.
Нека да започнем отначало,
че всичко между нас да престане да е вяло...

За теб, приятелю любими,
написах този стих сега.
И ако съм сгрешила с нещо, поправи ме,
защото не искам да те нараня!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...