29 окт. 2006 г., 23:05

Приятелю

895 0 4
Срещнахме се ние в Акварел
а ти държеше се като  петел:
Правеше фасони недоволни
и ме дразнеше с привички волни...

Мина време и разбрах,
че с мнението си за теб грешах!
Ти оказа се съвсем различен
от представата ми за човек безличен!

Затова те моля, ти прости ми
и завинаги приятелството си дари ми.
Нека да започнем отначало,
че всичко между нас да престане да е вяло...

За теб, приятелю любими,
написах този стих сега.
И ако съм сгрешила с нещо, поправи ме,
защото не искам да те нараня!




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...