26 mar 2013, 20:04

Приятни неща и убийства

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Между А и Я се случиха мистификации,
мистерии и празненства.
Подсъзнанието ми отпътува за луната,
уличното куче си намери приятелка
за цял живот,
телефонът звънна четири пъти,
сърцето на молива се счупи,
започнах да пиша с орехово мастило,
напълних сто тетрадки с есенни чувства,
крушенията ме озлобиха,
направих си разходка с файтон,
черната овца каза, че е щастливо животно,
крих се в миша дупка,
полегнах в меча бърлога,
получих за подарък чанта Гучи,
индийското орехче пристигна от Китай,
но никога няма да разбера
кой уби Лора Палмър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно ми беше да прочета!
  • ... и аз така... наистина често се чудя!
  • Толкова различно пишеш, именно това ме привлича в думите ти.
    Не знам къде пътува подсъзнанието на лирическата, но всеки твой образ, който на глед е съвсем различен от останалите, е прототип на чувство, което е последователно на другото, по този начин градираш думете си...
    Много интересен автор си, Светле!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...