20 nov 2005, 20:37

ПРИЗЕМЕНО

  Poesía
925 0 5

Имам нужда от теб-

от качествата ти

и всичките ти недостатъци.

Имам нужда от теб-

от думите ти

и от твоето мълчание.

Имам нужда от теб-

от сигурността ти

и от твоята безпътица.

Имам нужда от теб-

от радостта ти

и от твоето страдание.

 

Приемам те такъв, какъвто си,

с всичкото, което би ми дал,

защото знам- такъв си истински,

а на мен не ми е нужен идеал!

Нуждая се от всичко твое-

и от плюса, и от минуса във теб.

Не се нуждая от икона-

имам нужда от човек!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДИДИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Незнам точно как да опиша цялото, втората чат е силна и потресаваща, но се различава от първата, нещо не им съвпада. Но добре си го събрала, браво!
  • МНОГО ИСКРЕНО, РЕАЛНО И КРАСИВО КАЗАНО...
  • Втората част е зашеметителна....имаш фенка в мое лице
  • БЛАГОДАРЯ... МН БЛАГОДАРЯ... ТОВА Е ДОЗА СМЕЛОСТ...ТРУДНО РЕШИХ ДА ЗАСТАНА РЕДОМ ДО ВСИЧКИ ВАС-ТАЛАНТИТЕ ТУК!
  • Това е хубаво

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...