Признание

Обичам те, не е ли ясно?

Как гледам те захласно,

а ти дори не ме и забелязваш,

и с тъга така ме ти белязваш!

Обичам те от години

и скърбя не от дни,

защото знае ми сърцето, 

че не мен любиш ти, уви...

Като гледам, всичко е било напразно,

и мъката ми надделява.

Алено се стича кръв от сърцето ми ранено,

но надеждата остава!