Обичам те, не е ли ясно?
Как гледам те захласно,
а ти дори не ме и забелязваш,
и с тъга така ме ти белязваш!
Обичам те от години
и скърбя не от дни,
защото знае ми сърцето,
че не мен любиш ти, уви...
Като гледам, всичко е било напразно,
и мъката ми надделява.
Алено се стича кръв от сърцето ми ранено,
но надеждата остава!
© Габриела Красимирова Все права защищены