Признание
Обичам те, не е ли ясно?
Как гледам те захласно,
а ти дори не ме и забелязваш,
и с тъга така ме ти белязваш!
Обичам те от години
и скърбя не от дни,
защото знае ми сърцето,
че не мен любиш ти, уви...
Като гледам, всичко е било напразно,
и мъката ми надделява.
Алено се стича кръв от сърцето ми ранено,
но надеждата остава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Красимирова Всички права запазени
