22 jul 2016, 23:37

Признание 

  Poesía » Otra
619 1 2

Нощем тихо плача под сиянието на бялата луна,

нежност и невинност галят моята снага.

В малка капка се събират всички мои страхове,

мечти и мисли раздират моето сърце.

Стоя безмълвно, дишам и летя,

пред луната скъпоценна падна моята сълза в бяла сияйна светлина.

© Смилена Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??