Jul 22, 2016, 11:37 PM

Признание 

  Poetry » Other
658 1 2
Нощем тихо плача под сиянието на бялата луна,
нежност и невинност галят моята снага.
В малка капка се събират всички мои страхове,
мечти и мисли раздират моето сърце.
Стоя безмълвно, дишам и летя,
пред луната скъпоценна падна моята сълза в бяла сияйна светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Смилена Михалева All rights reserved.

Random works
: ??:??