Jul 22, 2016, 11:37 PM

Признание 

  Poetry » Other
616 1 2

Нощем тихо плача под сиянието на бялата луна,

нежност и невинност галят моята снага.

В малка капка се събират всички мои страхове,

мечти и мисли раздират моето сърце.

Стоя безмълвно, дишам и летя,

пред луната скъпоценна падна моята сълза в бяла сияйна светлина.

© Смилена Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??