7 dic 2018, 0:49

Признание

1.1K 1 0

Толкова ли много те обичам,

че ми разболя сърцето,

във молитва тихо те изричам,

а отеква силно, надалеко.

Ти дали ме чуваш в самотата

и дали болееш като мене,

помниш ли ме гола в тъмнината,

скрита под клепачите ти смели.

Помниш ли сърцето ми бунтовно,

кожата ми топла от мечтите

и смехът, със който нарисувах

любовта ни дива по стените.

Беше ли наистина красиво,

твоята усмивка ме крепеше,

тежките ти думи ме убиваха

и валеше страх, и смут валеше.

И тогава още те обичах....

Ти със сол посипваше земята,

Дяволът във тебе ме крадеше,

Ангелът ми стопляше сълзата.

Толкова ли много те обичам?!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...