Признание

Толкова ли много те обичам,

че ми разболя сърцето,

във молитва тихо те изричам,

а отеква силно, надалеко.

Ти дали ме чуваш в самотата

и дали болееш като мене,

помниш ли ме гола в тъмнината,

скрита под клепачите ти смели.

Помниш ли сърцето ми бунтовно,

кожата ми топла от мечтите

и смехът, със който нарисувах

любовта ни дива по стените.

Беше ли наистина красиво,

твоята усмивка ме крепеше,

тежките ти думи ме убиваха

и валеше страх, и смут валеше.

И тогава още те обичах....

Ти със сол посипваше земята,

Дяволът във тебе ме крадеше,

Ангелът ми стопляше сълзата.

Толкова ли много те обичам?!