15 jun 2007, 9:14

Признание

  Poesía
828 0 17

Признание

Ти погали краката ми боси,
в мен се родиха бели крила,
не останаха в сърцето въпроси
да следвам лъча на твоята зора.

Прикови ме на нежна планета,
с огън леда в душата разбий!
Като комета от галактиката взета,
загърни ме с небе от звезди!

И нека бури да бушуват в безкрая,
и нека метеорен дъжд над нас вали.
Ще изгрее слънце, щом признаеш,
че сама луна съм в твоите очи!

merigold






 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вальо, благодаря ти за хубавия стих!За мен си го написал, нали?!
  • Жената е сама луна, когато
    оглежда се в две искрени очи.
    Звездите и са златно птиче ято,
    които със любов ще разлети
    и ще посипе над земята обич
    от кротка пълнолунна светлина.
    Сама луната е разпален огън
    като емблемата на любовта!
  • Благодаря!
  • Невероятно! Красиво!
  • Благодаря ти Злате за хубавите думи, а относно цимента в Златна Панега - недей да си циментираш мислите, ще ти трябват за нови стихове

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...