15 jun 2007, 9:14

Признание

  Poesía
826 0 17

Признание

Ти погали краката ми боси,
в мен се родиха бели крила,
не останаха в сърцето въпроси
да следвам лъча на твоята зора.

Прикови ме на нежна планета,
с огън леда в душата разбий!
Като комета от галактиката взета,
загърни ме с небе от звезди!

И нека бури да бушуват в безкрая,
и нека метеорен дъжд над нас вали.
Ще изгрее слънце, щом признаеш,
че сама луна съм в твоите очи!

merigold






 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вальо, благодаря ти за хубавия стих!За мен си го написал, нали?!
  • Жената е сама луна, когато
    оглежда се в две искрени очи.
    Звездите и са златно птиче ято,
    които със любов ще разлети
    и ще посипе над земята обич
    от кротка пълнолунна светлина.
    Сама луната е разпален огън
    като емблемата на любовта!
  • Благодаря!
  • Невероятно! Красиво!
  • Благодаря ти Злате за хубавите думи, а относно цимента в Златна Панега - недей да си циментираш мислите, ще ти трябват за нови стихове

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...