Признание
Признание
Ти погали краката ми боси,
в мен се родиха бели крила,
не останаха в сърцето въпроси
да следвам лъча на твоята зора.
Прикови ме на нежна планета,
с огън леда в душата разбий!
Като комета от галактиката взета,
загърни ме с небе от звезди!
И нека бури да бушуват в безкрая,
и нека метеорен дъжд над нас вали.
Ще изгрее слънце, щом признаеш,
че сама луна съм в твоите очи!
merigold
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Всички права запазени
