6 nov 2019, 21:32

Признание на едно Сърце

667 0 0

Самотен и нещастен,

По пътя си аз бродех,

Към хоризонт неясен,

От всекидневна сивота обграден.
 

Като птица без криле,

Лутах се на живота из минното поле,

Без надежда, без цел,

И съдбата си проклета бях приел.
 

Но зърнах тебе,

В един ден случаен,

И, без да знаеш ти, слънцето доведе,

Озари хоризонта мрачен.
 

Запознахме се девойче любимо,

Моят живот осмисли ти,

Като цвете пролетно, красиво,

И даде ми кураж да гоня своите мечти.
 

Мина малко време,

В сърцето ми надежда ти пося,

Топли чувства в него ти разпали,

Защото, аз, влюбих се във тебе.

 

В очите ти красиви,

Да се вглеждам аз копнея,

Душата ти невинна,

Със любов да сгрея.

 

Устните ти алени,

Желая да целувам,

И през вулкани пламенни,

За теб ще премина.

 

И макар моя да не си,

И макар другиго да гледат твоите очи,

Искам да запомниш нещо ти,

Ти, олицетворение на моите мечти:

 

Аз не ще забравя теб,

И като Ангел-Пазител твой,

Ще бдя нощ и ден безчет,

Ще те браня от врагове безброй.

 

В слънчевите дни,

Ще ти се любувам от далеч,

Пожелавам щастие безкрайно,

И на устните усмивка веч.

 

Но ако ураганът на живота,

Да те отвей някога заплаши,

Подай ми ръка нежна, една,

И от нищо ти недей се плашѝ.

 

Цвете благоуханно, запомни това,

И ако нявга нужда имаш ти,

От този ден прекрасен, чак до гроба,

До теб ще бъда винаги!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Захариев Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...