Nov 6, 2019, 9:32 PM

Признание на едно Сърце

  Poetry » Love
661 0 0

Самотен и нещастен,

По пътя си аз бродех,

Към хоризонт неясен,

От всекидневна сивота обграден.
 

Като птица без криле,

Лутах се на живота из минното поле,

Без надежда, без цел,

И съдбата си проклета бях приел.
 

Но зърнах тебе,

В един ден случаен,

И, без да знаеш ти, слънцето доведе,

Озари хоризонта мрачен.
 

Запознахме се девойче любимо,

Моят живот осмисли ти,

Като цвете пролетно, красиво,

И даде ми кураж да гоня своите мечти.
 

Мина малко време,

В сърцето ми надежда ти пося,

Топли чувства в него ти разпали,

Защото, аз, влюбих се във тебе.

 

В очите ти красиви,

Да се вглеждам аз копнея,

Душата ти невинна,

Със любов да сгрея.

 

Устните ти алени,

Желая да целувам,

И през вулкани пламенни,

За теб ще премина.

 

И макар моя да не си,

И макар другиго да гледат твоите очи,

Искам да запомниш нещо ти,

Ти, олицетворение на моите мечти:

 

Аз не ще забравя теб,

И като Ангел-Пазител твой,

Ще бдя нощ и ден безчет,

Ще те браня от врагове безброй.

 

В слънчевите дни,

Ще ти се любувам от далеч,

Пожелавам щастие безкрайно,

И на устните усмивка веч.

 

Но ако ураганът на живота,

Да те отвей някога заплаши,

Подай ми ръка нежна, една,

И от нищо ти недей се плашѝ.

 

Цвете благоуханно, запомни това,

И ако нявга нужда имаш ти,

От този ден прекрасен, чак до гроба,

До теб ще бъда винаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Захариев Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...