Признание на едно Сърце

Самотен и нещастен,

По пътя си аз бродех,

Към хоризонт неясен,

От всекидневна сивота обграден.
 

Като птица без криле,

Лутах се на живота из минното поле,

Без надежда, без цел,

И съдбата си проклета бях приел.
 

Но зърнах тебе,

В един ден случаен,

И, без да знаеш ти, слънцето доведе,

Озари хоризонта мрачен.
 

Запознахме се девойче любимо,

Моят живот осмисли ти,

Като цвете пролетно, красиво,

И даде ми кураж да гоня своите мечти.
 

Мина малко време,

В сърцето ми надежда ти пося,

Топли чувства в него ти разпали,

Защото, аз, влюбих се във тебе.

В очите ти красиви,

Да се вглеждам аз копнея,

Душата ти невинна,

Със любов да сгрея.

Устните ти алени,

Желая да целувам,

И през вулкани пламенни,

За теб ще премина.

И макар моя да не си,

И макар другиго да гледат твоите очи,

Искам да запомниш нещо ти,

Ти, олицетворение на моите мечти:

Аз не ще забравя теб,

И като Ангел-Пазител твой,

Ще бдя нощ и ден безчет,

Ще те браня от врагове безброй.

В слънчевите дни,

Ще ти се любувам от далеч,

Пожелавам щастие безкрайно,

И на устните усмивка веч.

Но ако ураганът на живота,

Да те отвей някога заплаши,

Подай ми ръка нежна, една,

И от нищо ти недей се плашѝ.

Цвете благоуханно, запомни това,

И ако нявга нужда имаш ти,

От този ден прекрасен, чак до гроба,

До теб ще бъда винаги!