19 feb 2021, 18:39

Признание за шипки

971 0 1

Когато съм ненужен и всевластен,

без скрита сила в същността,

все някоя Любов по мене се захласва

и е готова да ме погне веднага.

 

Когато съм сломен и безсловесен,

дори без чаша в чакащите нощи,

да ме убие Любовта е лесно

и ме отметне като случило се снощи.

 

Когато съм лъчист и лъчезарен,

в усмивките на младото сърце,

дори наопъки да се обърне зарът,

няма как ръцете ми да спре.

 

Аз „винаги” ще те обичам „вечно”

и „никога за нищо на света”

не бих си позволил да преча

на твойта воля и на твойта свобода.

 

И затова самотен съм над листа,

възпяващ свойта суета е гняв,

аз принуждавам се да мисля,

че все пак много съм корав.

 

Броя до пет и после свършвам

с простреляния си живот от раз.

Там някъде в дима се кърши

моят дух до шипков храст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз „винаги” ще те обичам „вечно”
    и „никога за нищо на света”

    Поздравления!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...