Когато съм ненужен и всевластен,

без скрита сила в същността,

все някоя Любов по мене се захласва

и е готова да ме погне веднага.

Когато съм сломен и безсловесен,

дори без чаша в чакащите нощи,

да ме убие Любовта е лесно

и ме отметне като случило се снощи.

Когато съм лъчист и лъчезарен,

в усмивките на младото сърце,

дори наопъки да се обърне зарът,

няма как ръцете ми да спре.

Аз „винаги” ще те обичам „вечно”

и „никога за нищо на света”

не бих си позволил да преча

на твойта воля и на твойта свобода.

И затова самотен съм над листа,

възпяващ свойта суета е гняв,

аз принуждавам се да мисля,

че все пак много съм корав.

Броя до пет и после свършвам

с простреляния си живот от раз.

Там някъде в дима се кърши

моят дух до шипков храст.