Признанието
611
0
0
В маковете на полето
с трепета си все червен
споменът за теб изплува -
юнски, жаден и зелен.
Умореното момиче,
плачещо на стол пред теб;
Ти - пред нея коленичил
и ръце край нея сплел.
А лицето до сърцето -
да усети, че обичаш.
Само нея, коленичил.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Станева Todos los derechos reservados
