В маковете на полето
с трепета си все червен
споменът за теб изплува -
юнски, жаден и зелен.
Умореното момиче,
плачещо на стол пред теб;
Ти - пред нея коленичил
и ръце край нея сплел.
А лицето до сърцето -
да усети, че обичаш.
Само нея, коленичил.
© Нели Станева Всички права запазени