30 may 2012, 16:16

Признателност!

  Poesía
618 0 0

Далеч в планината,

под планини от гори.

Някъде долу в равнината,

сгушено едно селце стои.


Посипано с поля и много цветя.

В него живеят хора с

усмихнати и добри сърца.

Врабча наричат го те.


И там, в къщичка една,

са нашите любими баба и дядо,

на всички времена.


Те са пример за

внуци и деца.

Баба е лъчезарна

и силна жена.

А дядо е добродушен

към всяка душа.


В нужда на всекиго

подават ръка.

За съвети не чакат

молба.


Тези мили хора

са нашият живот,

нашата съдба.

И ние си ги обичаме

с цялата си човешка

топлина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Донкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...